Франция в пламъци
:Макрон се опитва да смаже движението срещу пенсионната реформа със смъртоносно насилие
Във Франция избухна мощно движение в отговор на опита за повишаване на възрастта за пенсиониране. Докато милиони стачкуваха и се изляха по улиците, президентът Еманюел Макрон и неговите поддръжници се опитаха да смажат това движение, като ескалираха полицейското насилие до смъртоносни крайности. В следващия репортаж предлагаме хронология на събитията от изминалите седмици, включително превод на разказ на един участник в движението и изявление на родителите на друг, който остава в кома. Можете да прочетете преглед на първата фаза на движението и анализ на заложените проблеми тук.
Когато френският президент Еманюел Макрон се кандидатира за поста миналата година, част от неговата платформа беше непопулярна пенсионна реформа, която ще принуди работниците да работят още няколко години преди пенсиониране. Принудени да избират между откровени фашисти и неолиберали, френските избиратели неохотно избраха Макрон, но оттогава назрява сблъсък.
Движението срещу пенсионната реформа започна със стачка на 16 януари 2023 г. Учтивите протести отстъпиха място на общи вълнения на 16 март, когато премиерът Елизабет Борн използва член 49.3 от Конституцията, за да заобиколи гласуването в Народното събрание, прилагайки новия закон със сила. Докато бунтът набираше сила, той се разшири отвъд противопоставянето на пенсионната реформа до отхвърлянето на неолиберализма като цяло. Протестите, стачките и блокадите се превърнаха в жестове на съпротива срещу произвола на изпълнителната власт, както и срещу Макрон и неговите кронита („Macron et son monde”), напомняйки движението на Жълтите жилетки през 2018 г.
Днес движението е достигнало нов етап. В отговор на засилването на борбата и разнообразяването на тактиките и бойните фронтове, полицията драстично ескалира насилието, с което се насочва към демонстрантите. Дори корпоративни бизнес медии като The Financial Times критикуват репресивното и авторитарно отношение на Макрон към движението.
Протести в Лориен във вторник, 28 март.
Общата стачка на 23 март
На 22 март, ден преди общата стачка, свикана от синдикатите, Макрон разпали огъня на недоволството. Той се появи за обръщение към корпоративните медии, носейки часовник на стойност 80 000 евро, който се опита да свали неусетно по време на интервюто. В тази медийна изява Макрон представи авторитарна и презрителна фигура, лъжеща за движението и репресиите, които полицията е прилагала. Всъщност той каза на синдикатите и хората, че не го е грижа нито за това, което имат да кажат, нито за живота им като цяло.
В четвъртък, 23 март, около 3,5 милиона души излязоха на улицата, включително повече от 800 000 само в Париж. Блокадите и стачките бяха успешни в цялата страна, като засегнаха гимназии, университети, градски транспорт, гаражи за събиране на боклук, рафинерии, пристанища, летища, влакове, магистрали и други институции. Денят завърши с многобройни „manifs sauvages” (спонтанни шествия) по улиците на Париж и пожари из цялата страна – някои срещу символи на изпълнителната власт и правителството, включително окръжни служби, кметства и полицейски участъци.
Въпреки че се чувстваше като победа и нещо като обединение, четвъртъкът разкри също, че Макрон и неговата полиция са имали за цел да смажат зараждащото се въстание на всяка цена. Полицията се насочи към всички без изключение – например те обикновено се въздържат да ударят охранителната линия, която защитава синдикатите, но в този случай не се поколебаха. Широко разпространени изображения, показващи как полицията напада безразборно протестиращите, стреляйки с военни гранати GM2L нагоре и в тълпата, поваляйки хората в безсъзнание. Въпреки че френската полиция никога не се е притеснявала да използва военни оръжия, за да смаже бунтовнически тълпи – например по време на движението на Жълтите жилетки и изгонването на ZAD в Нотр Дам де Ланд през 2018 г. – за тях е необичайно да се насочват към избрани служители, профсъюзи, студенти и деца, както и черния блок. В много случаи цялата тълпа реагира с колективен гняв, което също е необичайно.
В сравнение с огромния брой хора по улиците, имаше много малко арести. Това беше по две причини. Първо, хората бяха добре организирани, превъзхождаха по численост ченгетата и се защитаваха, доколкото могат. Второ, ченгетата не се опитваха да грабнат хората, а да нанесат физически и емоционални щети, с надеждата да разубедят многото хора, които за първи път излизат на улицата, да не се върнат. Дали са успели или не, предстои да видим.
Гневът, насочен към Елизабет Борн, министър-председател на Франция.
Стачката продължава
Петък, 24 март, започна със силно присъствие на пикетите, по-специално в рафинерията Total Normandy (близо до Хавър). Хора идваха от Париж и съседните региони, за да подкрепят блокадата през цялата нощ и рано сутринта. Другарите, които ценят френската поп култура, ще се радват да научат, че рапърът Медин и актрисата Адел Хенел са били на пикет.
Част от подкрепата за стачката е съпротивата срещу „реквизициите” (“réquisitions”). Въпреки че правото на стачка е записано във френската конституция, има правна разпоредба, която позволява на местното правителство (префектура) да принуди стачкуващите да се върнат на работа, ако стачката изложи икономиката на риск. В Хавър блокадата остава силна, но държавата извършва réquisitions в цялата страна, особено в областта на енергетиката. Това потвърждава, че стачката работи, тъй като обикновено има забавяне между спирането на рафинериите и началото на недостига на гориво, но също така показва, че правителството е готово да изпрати ченгетата в къщите на хората, за да ги принуди да се върнат на работа.
Протести в Лориен във вторник, 28 март.
25 март: Кървава баня в Сент Солин
В събота, 25 март, 30 000 души се събраха в Сент Солин, малко градче близо до Поатие, за да протестират срещу приватизацията на водата и разкопките на най-големия индустриален „мегабасейн” във Франция. Обявен от Confédération Paysanne (най-големият и най-исторически съюз на земеделски работници във Франция), колективът Bassines Non Merci! (BNM), Les Soulèvements de la Terre (буквално „Въстания на Земята”) и повече от сто други асоциации и съюзи, демонстрацията имаше същата цел като предишния протест на същото място: да стъпи в празния кратер където се предполага, че ще бъде изграден басейнът.
Предишната мобилизация в Сент Солин беше успешна. В събота, 30 октомври 2022 г., около 7000 души маршируваха в басейна и успяха да пробият масивните полицейски линии (1700 полицаи, подкрепени от хеликоптери). Три групи вървяха в екипи, с отделни траектории и стратегии, насочени към три различни точки за достъп с мащабирани нива на толерантност към риска; всичко беше оформено като голяма игра в стила на улавянето на флага (capture-the-flag). Полицията направи всичко възможно да отмъсти, но беше съкрушена.
На 25 март в началото атмосферата беше весела и решителна, продължавайки тона от октомври. Много знаци бяха обнадеждаващи. Броят на участниците се беше утроил от предишната демонстрация, вероятно облагодетелствайки се от факта, че мощното движение беше в разгара си в цялата страна. Фермери от Confédération Paysanne, шофиращи трактори, бяха избегнали полицейските линии, за да стигнат до лагера, който беше установен доста близо до мястото на предвидения мегабасейн.
Нещата обаче станаха гадни много бързо. Полицията, решена да си отмъсти за неуспехите, които бяха преживели по улиците на други места във Франция, се зае да даде пример на протестиращите в тази голяма открита зона, която предоставяше много малко подслон или защита.
„Целта на протестиращите в Сент Солин беше да заобиколят полицията и да стигнат до кратера и да забият знамената си като начин да си натрият носа на властта и тези абсурдни резервоари. Целта на полицията беше да използва цялата си сила и бруталност срещу незащитени (или лошо защитени) протестиращи, за да ги травмира, осакати и деморализира.
Отново се образуваха три групи, но когато стигнаха до краищата на басейна, полицията бързо ги принуди да се съберат в едно шествие, смесвайки ги всички заедно. Полицията атакува първо със сълзотворен газ и шрапнелни гранати, на което фронтовата линия отговори с фойерверки и камъни. Под полицейски обстрел, с над 5000 гранати, падащи от небето – някои от тях гранати със сълзотворен газ, някои от тях изключително опасните гранати GM2L – всякаква разлика между черния блок, профсъюзните лидери, политиците и останалите хора в шествието се изпари. Повече от двеста души бяха ранени, много от които тежко.
Полицията умишлено е стреля по частта от полето, където са били лекувани ранените. Те блокираха линейките и дадоха всичко от себе си, за да не могат ранените да бъдат откарани навреме в болницата, за да бъдат лекувани травмите им. Вследствие на тази умишлено убийствена стратегия към момента двама души остават в критично състояние, с голяма опасност за живота. Много повече са осакатени завинаги, някои са загубили очите си.
Въпреки зрелищните изображения на огромен протестен блок, който се разхожда в полето сред елени и сълзотворен газ и на горящи полицейски вагони, въпреки краткото нахлуване в периметъра на басейна, е невъзможно денят да се счита за успешен. Сега е моментът да се излекуваме и да направим равносметка на ситуацията. По-ясно от всякога е, че държавата е готова да убива, за да запази контрола и да защити интересите на капиталистите, които управляват агроиндустрията за сметка на устойчивото бъдеще. По същия начин властите използваха протеста в Сент Солин като възможност да навредят колкото се може повече на много от онези, които ги надхитриха по улиците.
twitter.com/cardojo2/status/1640004370874941446
26 март, обратно от Поату
Това е превод на анонимен репортаж, описващ протеста, който се проведе в Сент Солин срещу изграждането на мегабасейни и приватизацията на водата на 25 март.
Мамка му, какво, по дяволите, правим тук? Да, да, борим се за вода, борим се срещу приватизацията на живота, борим се срещу държавата, която защитава интересите на малцина, вместо да защитава живота на мнозина.
Лекар, лекар! Тук тук! И докато викаме и сочим ранените, трябва да следим какво пада от небето. Други ръце сочат към снаряд точно над главите ни. Какво е? Сълзотворен газ, граната? Идентифицирайте го, преценете траекторията, риска, потичайте малко, усетете как тъпанчетата ни се пукат от близката експлозия. Звънене в ушите за няколко минути.
Мамка му, какво, по дяволите, правим отново тук? Да, да, пресичайки синята бариера, за да стигнете до басейна. Ха, не, не е синя бариера, а две, тя е не само синя, но и каки зелена, има телена ограда и бодлива тел, а има и насип за изкачване. Какво се крие зад всичко това? Езеро, вода, която принадлежи на всички, изпомпвана и съхранявана за малцина. Лекар, лекар! Мамка му, къде са лекарите, нещата са доста спешни в момента. Граната пада отляво, отдясно, пред нас, зад нас. Хей, другарю, трябва ли физиологичен разтвор? Хей, забелязахте ли, главата ви кърви? Внимавай, граната!! Отстъпете малко, запазете спокойствие, отново напред.
Мамка му, какво, по дяволите, правим отново тук? Да, да, имаме числа, ние сме масата. Това е всичко, което имаме срещу военните оръжия, които валят върху нас, които ни режат краката, които разкъсват крайниците ни.
Лекар, лекар! От колко време сме тук? Може би двадесет минути. Група медици се навъртат около тяло. Един от тях вече изпитва недостиг на медицински материали. На другите също не им остава много. Какво ще правят? Какво ще стане с мен, ако падна?
Внимавайте там! Внимавайте за гранатата на няколко метра, не мога да си спомня да мръдна, експлозия, блъскане на главата. По дяволите, пребит съм, забравих да избягам от пътя. Добре съм, трябва да продължа напред. Вземете партньора си, бърза проверка, за да видите дали и той е добре. Всичко е наред. Да тръгваме.
Пред нас има огън, черен дим, идващ от горящите превозни средства, бял дим от сълзотворен газ, проблясък на пламък, искра на граната угасва, не можем да видим нищо.
Колко време бяхме там? Два, три часа? По-малко от час всъщност. Цяла вечност или може би не беше достатъчно дълго?
Защо отстъпихме изведнъж? Човек на ръба на смъртта отпред, редица четириколесни коли, които се опитаха да ни заобиколят, осъзнаването, че нямаме шанс, умора на фронтовата линия?
Мамка му, какво, по дяволите, правехме там? Свърши се.
Евакуиране на ранените, събиране с екипа. Възприемане на шока от погледа в очите на другите, оценка на нараняванията, опит за няколко думи. Един другар се разплаква, ние се скупчваме. Абсурдно, неравно, опасно.
Какво се случва след нещо такова? Някой трябва да знае.
Прибираме се вкъщи, безкрайно шествие, черно от гняв и злоба, неохотна армия, изтощена. Живи сме, късметлии сме.
Клип от предаване на живо на събитията в Сент Солин на 25 март 2023 г.
Комюнике от родителите на Серж (С.) от 29 март 2023 г.
Това е превод на изявление на родителите на активист, който остава в кома пет дни след полицейското насилие в Сент Солин.
След нараняването, причинено от граната GM2L, по време на демонстрацията на 25 март 2023 г., организирана в Сент Солин срещу проектите за напоителни басейни, нашият син Серж в момента е в болница и се бори за живота си.
Подадохме жалба за опит за убийство и умишлено възпрепятстване на пристигането на Спешна помощ; и за нарушаване на служебната тайна в рамките на полицейско разследване и присвояване на информация, съдържаща се в досие за тази цел.
След различните статии, публикувани в пресата, много от които са неточни или подвеждащи, бихме искали да уведомим, че:
- Да, Серж е в списъка “S” (списък за наблюдение на “Държавна сигурност”) – като хиляди активисти в днешна Франция.
- Да, Серж е имал правни проблеми – като повечето хора, които се борят срещу установения ред.
- Да, Серж е участвал в много антикапиталистически демонстрации – като милиони млади хора по света, които смятат, че една добра революция не би била твърде много, и като милионите работници, които в момента се борят срещу пенсионната реформа във Франция.
Смятаме, че това не са престъпни действия, които биха опетнили сина ни, а напротив, че тези действия са негова заслуга.
Родителите на Серж
29 март 2023
![Графити с надпис „Отмъщение за С. [Серж]—49,3° гняв!” „Под BRAV-M, плажът” [препратка към известния графит от май 1968 г. „Под бетона, плажът”] и „Донесете ни главата на поддръжниците”.](https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/29/3.jpg){kind=link}
Стачката продължава
Обратно в града много хора присъстваха на национална мобилизация срещу „Loi Asile et Immigration” (наричан още Loi Darmanin, на името на министъра на вътрешните работи – главното ченге на Франция, ако щете). Този закон, следващият в потисническата програма на Макрон, сериозно ще намали правата на мигрантите, улеснявайки лишаването от свобода и депортирането на хора в изгнание и хора без документи на френска земя. Въпреки че броят на хората, които присъстваха на този протест, не се доближаваше до броя на хората, които протестират срещу пенсионната реформа, ние бавно изграждаме връзки, свързващи антирасистката съпротива и солидарност с по-широката съпротива срещу правителството.
От събота нататък полицейското насилие стана основна тема на разговори и медии. Жералд Дарманен и Лоран Нуньес (главните ченгета на Франция и съответно на Париж) направиха всичко възможно да разпространяват лъжи за събитията в Сент Солин и да се опитат да легитимират полицейското отмъщение в Париж. В града полицейските части BRAV-M – „мобилните” единици, които преследват хора на мотоциклети – заемат централно място в тази дискусия. Вече има забележителен брой видеоклипове на BRAV-M, който напада изолирани индивиди, прегазва хора и вербално и сексуално малтретира хора; това не трябва да е изненадващо, тъй като техните предци, „волтигерите”, са били известни с подобно поведение, включително убийството на Малек Усекин през 1986 г., което вдъхнови филма La Haine.
Някои синдикати – включително CGT и Solidaires – също се обявиха срещу полицейската бруталност, изразявайки солидарност с онези, които пострадаха в Сент Солин. Лозунгът „Ni oubli, ni pardon” („не забравяй, не прощавай”) бавно се разпространява сред стачкуващите работници. Дори международните медии, отразяващи движението и осъждащи автократичната и репресивна стратегия на Макрон, започнаха да се фокусират върху полицейското насилие, а не върху пенсионната реформа.
На няколко работни места, в резултат на реквизиции и умора, работниците си взеха почивка от стачката през уикенда. Мнозина подновиха стачките отново в понеделник и вторник, но несъмнено има известна умора сред стачкуващите и поддръжниците, удвоени с тъга и страх пред лицето на широкомащабните военни репресии. Дарманин и Макрон се надяват да повлияят на общественото мнение, като размахват призрака на насилие пред очите на хората по същия начин, както направи правителството, за да потисне движението Жълти жилетки през декември 2018 г. Дали тази стратегия ще бъде успешна, остава да видим. Това ще зависи отчасти от това колко успешни сме в представянето на други наративи.
Общата стачка във вторник, 28 март, беше сравнително успешна, зависи кого питате. Броят на хората по улиците намалява, но все още е сред най-високите регистрирани през последните два месеца – около два милиона. Градовете в западната част на Франция („le Grand-Ouest”), известни със своите бунтовнически тенденции, координираха успешни блокади на пътища. Значителен брой рафинерии, складове за гориво и други логистични центрове бяха блокирани или стачкуваха; повече от 400 бензиностанции във Франция бяха без гориво в сряда, 29 март. Училищата и университетите също продължават да стачкуват – както и Айфеловата кула, наред с други известни френски институции.
Що се отнася до самите демонстрации, резултатите бяха смесени. Ожесточени събирания се състояха в Рен и Нант, където черният блок винаги е нападателен, и в градове като Лион, Сент Етиен и Тулуза. В Париж атмосферата беше напрегната. Докато някои сблъсъци с полицията избухнаха късно през деня, те изглеждаха по-скоро символични, отколкото стратегически. Показателно е, че спонтанните нощни маршове замряха. Ако спонтанните маршове и други форми на директно действие се върнат по улиците въпреки демонстрацията на сила от страна на правителството през уикенда, това може да даде втори тласък на движението; ако не го направят, това може да определи съдбата му.
Протести в Лориен във вторник, 28 март.
Докато перверзната реторика на правителството не трябва да оформя нашите действия, важно е да пробием наративите, които те се опитват да разпространяват. По същество Макрон използва същата стратегия, която използва, за да потисне Жълтите жилетки. Той обвинява протестиращите за нараняванията, които полицията им нанася, за да инфантилизира и дискредитира защитаващите се срещу полицията и да оправдае ескалацията на полицейските репресии.
Тази кръгова реторика вече се използва в лъжите на Дарманин за събитията в Сент Солин, както е изследвано в анализа „Капанът на Сент Солин”. Дарманин инициира съдебен процес, насочен към колектива „Les Soulèvements de la Terre” за „разпускане”, приравнявайки екологичния саботаж с тероризма, като твърди, че много от протестиращите в Сент Солин са дългогодишни „опасни лица в списъка A” („fichés S” във френските бази данни за контраинформация).
Държавата се опитва да обърне общественото недоволство за полицейското насилие с главата надолу. Целта не е толкова да се легитимира използването на военна сила срещу невъоръжени протестиращи – Макрон няма да признае това – а това да се представи като неизбежен страничен ефект от неговите справедливи усилия да защити Френската република от опасни и безотговорни лица, които трябва да бъдат спрени заради самите тях.
Но има и друг начин да се прочете цялата тази ситуация.
Ако Макрон е решен да прокара своя дневен ред без гласуване, независимо колко непопулярен е той, и да потисне всички протести чрез милитаризирано полицейско насилие, тогава единственият начин да се предотврати пристигането на явна автокрация е да се установи rapport de force [баланс на силите] с полицията. В такъв случай онези, които поемат инициативата да експериментират с начини за защита от полицията, не са нито инфантилни, нито безотговорни. Напротив, те са единственото нещо, което стои между нас и тиранията.
В този дух много хора призоваха за събирания в цяла Франция в четвъртък, 30 март, за да се противопоставят на полицейската бруталност и да застанат в защита на хората, които са били ранени, някои от които все още се борят за живота си в болницата.
Изправянето срещу полицията не е въпрос на насочване на симетрична сила срещу тях, а на заобикалянето им. Това изисква да ги надхитрим, докато се опитват да ни изолират и притиснат в ъгъла, независимо дали физически или дискурсивно. Това означава да ескалират всички заедно, неконтролируемо, като мрежа, която е твърде широка, за да бъде заобиколена – движейки се, сливайки се, разклонявайки се, променяйки курса и обновявайки по-бързо, отколкото могат да се справят, и да го правят на всякакъв вид терен, от самите улици до самия наратив за случващото се по тях.
Засега темата за полицейското насилие заплашва да измести всички останали теми на публични дискусии, включително пенсионната реформа, самия труд и властта на държавата. Това също може да прикрие капан за движението. Фокусирането само върху полицията няма непременно да доведе до стратегия, която ни позволява да ги преодолеем.
Intersyndicale (координацията на осемте най-големи национални синдиката във Франция) призова следващата общонационална стачка да се състои в четвъртък, 6 април. В очите на много хора това е твърде късно, тъй като събитията, които ще определят дали движението ще живее или ще умре ще са настъпили дотогава. Тази дълга пауза ще даде време на синдикатите да преговарят с държавата: някои синдикални лидери вече разговаряха с правителството. Докато няколко твърдолинейни вътре в CGT и други синдикати се съпротивляват на натиска на лидерите си да отстъпят, историята на профсъюзната политика е истинска литания от предупредителни и поучителни истории
Разбира се, когато синдикатите обявиха общата стачка за 23 март след спонтанните протести от четвъртък, 16 март, много хора също вярваха, че движението ще умре през следващата седмица. Както винаги, това, което се случва по улиците, ще определи всичко. Въпреки умората, болката и мъката, французите все още не са се отказали от битката. Да живее революцията!
Полицията в Сент Солин на 25 март 2023 г.
Още по темата
Свидетелство на Лайла Щаатс, представител на народа Mohawk, участвала в акцията в Сент Солин.
Приложение: Ъпдейт за Серж
Представяме второ изявление, написано от другари и близки на Серж, публикувано в сряда, 29 март.
Докато нашият другар Серж продължава да се бори за живота, който държавата се опита да му отнеме, ние сме свидетели на нов изблик на насилие срещу него. Медиите се опитват да го представят като човек, който трябва да бъде разстрелян. Днес той все още е в кома, в критично състояние. Изпращаме нашата солидарност към Микаел и към всички, които почувстваха грубата сила на полицейското насилие, стоварена върху тях.
Буржоазните медии продължават безкрайно да повтарят думи, внимателно подбрани от държавата, за да конструират от нищото врага, с когото тя иска да се бори. Техният фалшив фронт ще се разпадне в лицето на многото разкази, които са коригирали и пренаписали хода на събитията. Полицията използва гранати с конкретната цел да нанесе физически и психически наранявания на протестиращите; те са отговорни за предотвратяването на екипите за спешна помощ да евакуират ранените, дори това да означава да оставят нашите другари да умрат.
Разузнавателните служби щедро раздават информацията, която са събрали за Серж, на редакциите в цялата страна. Тяхната цел е да ни принудят да се самоопределим с думите, използвани от полицията. Тук няма да се занимаваме с умишлено съкратените версии на самоличността на Серж, които полицията разпространява. Не вярваме, че някаква истина за него може да се намери в арканите на държавната и медийна пропаганда. Като революционер, Серж участва с цялата си сила и в продължение на много години в много класови борби срещу нашата експлоатация, винаги с оглед на разширяването и укрепването на живота и победата на пролетариата.
И наистина, не можем да се оставим да бъдем смачкани.
Призоваваме всички, които го познават, да разкажат на другите около себе си кой е той. Запомнете: Серж, в битка, отказва стратегията на държавата да разделя добрите и лошите протестиращи. С него и за него поддържаме тази линия.
Във вторник, 28 март, хората навсякъде се заеха да покажат своята солидарност с движението срещу пенсионната реформа във Франция. Получихме и много съобщения от международни другари. Сърдечно им благодарим и ги насърчаваме да продължат да подкрепят движението. Вече са планирани повече действия и ние насърчаваме хората да се присъединят и да ги умножават без ограничения във Франция и в останалия свят.
Искаме това комюнике да бъде разпространено възможно най-широко.
PS: Има много слухове за медицинското състояние на Серж. Не ги споделяйте. Ще ви държим в течение.
За връзка с нас: s.informations (at) proton.me
Другари на С.
This translation courtesy of АВТОНОМНА БЕЗВЛАСТНИЧЕСКА ГРУПА “АНАРХОСЪПРОТИВА.”