Руските анархисти за бунта на ЧВК “Вагнер”

Categories:

cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/06/24/header.jpg

На 24 юни, в 10 часа сутринта, президентът на Русия, Владимир Путин, направи обръщение към народа, провокирано от въстанието на частната военна компания “Вагнер” под ръководството на Евгений Пригожин. В своето обръщение, той заяви, че действията на Пригожин “тласкат страната към анархия и братоубийство”.

Това е пример за неправилната употреба на думи. Братоубийството отдавна е част от режима на Путин. Изтезанията и убийствата на дисиденти са форми на братоубийство. Нахлуването в Украйна беше братоубийство. Както компанията “Вагнер”, така и руската армия отдавна са замесени в братоубийствени сблъсъци.

Анархията е точно обратното на братоубийството: тя е състояние, което настъпва, когато хората не се конкурират, за да установят власт над другите. Тоталитаризмът обаче винаги води до кървави конфликти за власт.

С поглед върху настоящата ситуация в Русия, неизбежно си припомняме гражданската война, която избухна в Судан между армията и “Силите за бърза подкрепа” по-рано през тази година. С цел потушаване на силните социални движения за свобода, правителството въоръжи наемниците от “Силите за бърза подкрепа”, само за да се озове в битка с тях за контрол над властта в държавата.

Този вид широкоразпространено насилие е неизбежно следствие от милитаризацията. Понеже правителствата и корпорациите все повече се доверяват на силата, за да потушат социалните конфликти, насочвайки значителни ресурси към полицията и частната охрана, те създават условия за ужасни граждански войни в голям мащаб. Гражданските конфликти, които в момента се разразяват в Судан и Русия, може да избухнат и в други части на света утре, ако не променим курса на нашето общество в глобален план.

По-долу можете да прочетете три бързо преведени изявления от руски анархистки групи. Първите две са нелегални групи: едната е базирана в Иркутск (Сибир) анархистка група, а другата е Бойната организация на анархокомунистите (БОАК), чиито текстове вече сме публикували повече от веднъж. Третото изявление идва от редколегията на Автоном (Автономное действие), които чрез своето списание и уебсайт продължават да бъдат една от най-важните платформи на съвременното рускоговорящо анархистко движение.


Движение на иркутските анархисти

Оригиналният текст на руски език е достъпен тук.

В настоящата ситуация около бунта на “Вагнер”, няма страна, която можем да изберем, освен самите себе си.

Същото може да се каже и за голяма част от населението – нито режимът на Путин, нито тези, които се конкурират с него за властта, ще действат в интерес на всички народи в Русия.

В момента можем да се подготвим за различни възможни сценарии. Не може да се изключи възможността за създаване на групи за народна самозащита, чиято основна задача при сценарий на гражданска война в страната може да бъде организирането на безопасността на хората, както и логистичната мрежа за осигуряване на храна и стоки от първа необходимост. Никой не трябва да бъде напълно беззащитен срещу наемните военни формирования и руската армия, а едно от основните оръжия, с които разполагаме всички ние, е солидарността и взаимопомощта.

В същото време трябва да помислим какво да правим, ако сегашната държавна власт се срине в град Иркутск или в цялата Иркутска област.

Ние се застъпваме за организирането на открити народни съвети, събрания и форуми по всички най-важни въпроси на обществения живот, включително икономиката, продоволствието, опазването на природата, правата на човека, самозащитата, образованието и комуналните услуги. Във всички тези структури бихме искали да има независими комитети от жени и представители на коренните народи.1

Междувременно наблюдаваме развитието на ситуацията. Путин вече се изказа по телевизията, като изрази страха си от разрушаването на държавната система и идването на “анархия”! Като анархисти можем да кажем, че диктаторът с право се страхува от анархията. Това означава, че неговата власт и идеята за “руския свят” ще престанат да съществуват, а вместо тях обществото ще започне да функционира според принципите на самоуправлението, децентрализацията и федерализма.

Смятаме, че анархията в тази страна все още е доста далеч. Но не сме безсилни в настоящата ситуация; можем да се подготвим за всичко, което може да се случи, и да наблюдаваме внимателно дали ще настъпи момент, който ще бъде благоприятен за всички онези тук, които копнеят за свобода, уморени от режима на Путин. Бихме искали всички, които обмислят това, да помислят какво биха направили в такъв случай и да се обединят с други хора, на които могат да се доверят и разчитат.

Това е най-малкото и най-елементарното нещо, което може да се направи в момента.


Бойна организация на анархокомунистите (БОАК)

Оригиналният текст на руски език е достъпен тук.

В момента наистина сме във фаза, която има революционно значение в историята. Отдавна беше очевидно, че върховете на властовата йерархия скоро ще започнат да се борят помежду си; това беше просто въпрос на време.

В момента основната задача на анархистките и освободителните движения както в Русия, така и в чужбина е да консолидират силите си, да привлекат необходимите ресурси, да анализират ситуацията, да възстановят разрушени комуникационни канали и да бъдат готови за действие.

Нека не се заблуждаваме: настъпването на този момент може да отнеме известно време. От Февруарската революция (в която генералите играха активна роля в свалянето на царя) до Октомврийската революция минават девет месеца. От въстанието на Корнилов до октомври минават два месеца.

Но едно е ясно. Първо, моментът на пряка въоръжена конфронтация е по-близо от всякога. Второ, нито режимът на Путин, нито Пригожин и техните привърженици са наши съюзници. В тази борба между двама канибали, анархистите трябва да се държат настрана и да им позволят да се унищожават взаимно, колкото е възможно повече. Така те няма да са способни да нарушават живота на хората и в бъдеще.

Все пак, този период на изчакване на подходящия момент трябва да бъде използван в полза на нашата кауза. През това време трябва да се подготвяме и да повишаваме готовността си за действие, да анализираме ситуацията във всеки момент и да бъдем готови да действаме, дори и ако готовността ни все още не е достатъчна. Защото по-лошо от това да започнеш преждевременно, преди да е дошъл моментът, е да пропуснеш момента, в който можеш да промениш хода на историята в правилната посока.

Също така искаме да засегнем въпроса за призивите за атаки срещу военните регистрационни бюра и граждански правителствени сгради, които се появяват в момента.

Ние категорично не се съгласяваме с този призив. В момента врагът се подготвя да отблъсне нападение, но не от партизани, а от въоръжени бунтовници. Атакуването на такива обекти в този момент означава да разпиляваш своите ресурси и по същество да атакуваш укрепените крепости на врага с голи ръце.

Партизанът трябва да ударя там, където империята е уязвима, а не там, където е най-силна. Ударете там, където врагът не очаква. Ето защо в момента е възможно да атакувате обекти, но на голямо разстояние от населените места. Врагът е концентрирал всичките си сили за защита? Това означава, че е разкрил далечните си граници и достъпните пътища. Атакувайте газопроводите и нефтопроводите, атакувайте железопътните линии, водещи към военни обекти (но на голямо разстояние от тях), атакувайте електрическите и водопроводните мрежи, които снабдяват полицейските и военни бази. Но не и сами обектите, където врагът очаква нападение.

Или, ако рисковете са твърде големи, използвайте това време, за да се подготвите за въоръжено въстание.

Един жив и боеспособен партизанин, който може да участва в бъдещите битки, е в стотини пъти по-ценен от партизанин, който хвърля саморъчно изработен експлозив по полицай и бива застрелян от в резултат на това.

И не забравяйте за режима на контратерористичната операция.2

Дори ако решите да не атакувате полицаи, а да атакувате една електропроводка на 5 километра, рисковете да бъдете заловени на пътя по време на контратерористична операция се увеличават многократно. Оценявайте ситуацията разумно и не поемайте ненужни рискове.


Автоном (Автономное действие)

Оригиналният текст на руски език е достъпен тук.

Сега, когато това изявление бъде публикувано, все още не можем напълно да предвидим развитието на “бунта на Вагнер” в дългосрочен план. Въпреки това, можем да очакваме две на пръв поглед противоположни тенденции. Първо, нарастване на репресиите срещу обикновените граждани, не само от страна на държавните сили за сигурност, а и второ, увеличаване на хаоса, когато враждуващите страни оставят хората да се сблъскат с проблемите, които сами са създали.

Разбира се, Пригожин не е по-добър от Путин: сега фашистите се борят срещу други. Всяка авторитарна власт в крайна сметка поражда кървави конфликти.

В такава ситуация, искането за самоорганизация, създаване и укрепване на социални връзки на най-ниско ниво и взаимопомощ ще се разпространи. Хората ще създават нови инициативи и движения. Задачата на анархистите е да положат всички усилия, за да помогнат за създаването и участието в низовите структури, като създават нови сдружения и засилват взаимодействието между вече съществуващите.

Вече споменахме, че в сблъсъка между “вагнеровците” и “официалните” държавни структури няма “наша страна”. В продължаващата схватка, всички те преследват само своите интереси и ще защитават само себе си. За всички останали хора е по-добре да не рискуват в чуждата борба и, ако е възможно, да се държат далеч от местата на сблъсък.

Но ако искаме да създадем алтернатива на двете чудовища, трябва да се научим да се обединяваме, за да решаваме проблемите си, да подкрепяме борбата за прекратяване на войната и репресиите, да се защитаваме от насилие и да отстояваме интересите и правата си. Само по този начин ще можем да участваме в изграждането на ново общество, което да замени банкрутиралата власт и главорезите, които тя е отгледала.

Ние изразяваме солидарност с нашите другари от Иркутск, които пишат:

Путин вече се изказа по телевизията, като изрази страха си от разрушаването на държавната система и идването на “анархия”! Като анархисти можем да кажем, че диктаторът с право се страхува от анархията. Това означава, че неговата власт и идеята за “руския свят” ще престанат да съществуват, а вместо тях обществото ще започне да функционира според принципите на самоуправлението, децентрализацията и федерализма.

Там, където държавният контрол върху обществото и репресиите ще отслабнат, анархистите трябва да използват откриващите се възможности за разпространение на анархистическите идеи както чрез думи, така и чрез дела. В момента идват новини за бунтове в затворническите колонии и центровете за предварително задържане. Трябва да настояваме за освобождаването на политическите затворници и други жертви на произвола на властта.

Без значение как завърши бунтът, който се разиграва в момента, новият живот трябва да изникне отдолу, от исканията на широките слоеве на обществото. За да стане това възможно, всички ние се нуждаем от структури за самоуправление и самоорганизация. Обединете се.


This translation originally appeared here.

  1. Регионът, известен като Иркутск, се намира в югоизточната част на Сибир и е дом на няколко коренни народа; историята на колонизацията на Сибир е приблизително сходна с хронологията и събитията, свързани с колонизацията на т.нар. Америки. 

  2. На 24 юни в Москва, Московска област и Воронежка област правителството въвежда режим на антитерористична операция в отговор на бунта на Евгений Пригожин и ЧВК “Вагнер”.